|
ЖЕНШЕН (Panax Ginseng)
Покрито с тайна магическо лекарство, разпространено на Далечния
Изток, което вечно продължава да учудва и да изненадва...Тъй като
женшен се счита главно за възбуждащо средство, това лошо е повлияло
върху оценката на неговите многобройни свойства като лекарственно
растение, в тези страни, където женшен е разпространен и където
той се използва при лекуване на различни заболявания. Но сега в
резултат на необикновено широко проведени химически и фармакологични
изследвания беше открито, че женшен притежава уникален състав и
много интересни свойства (особености), които подтвърждават неговата
известна от древни времена слава на чудесно лекарственно растение.
Женшеновият корен съдържа нишесте, смола, следи от ефирно масло,
стерини (Я-ситостерин и неговия глюкозид), аминокиселини и витамини
от група В. От активни компоненти особено широко са представени
тритерпенови сапоносиди. Тези компоненти, започвайки от 60-те години,
едновременно активно се изследват от японски (Шибата - Shibata и
други) и руски (Еляков - Elyakov и други) учени, изучаващи женшен
- Panax ginseng.
В китайската медицина женшен се използваше от първите векове на
нашата ера. На Далечния Изток женшен има слава на растение, което
дари втора младост. Той се счита за истинско лекарство от всички
болести, освен това, той често се обединява с ароматични съединения
като тонизиращо и възбуждащо средство. В резултат на физиологичните
експерименти, които се провеждат от 1958 година, особено от Петков
(Petkov), се изясни, че женшен притежава редица забележителни (положителни
) качества: той е малко токсичен, не е хемолитичен.
Днес женшен активно се използва от лекари-козметолози. Като благотворно
влияе върху обмена на белтъчини, мазнини и въглеводи, женшен подобрява
състоянието на кожата. Също така съдействува за възстановяване на
клетките на епидермиса, регулира количеството на вода в кожата,
като я защищава от обезводняване, въздействува като стимулатор,
засилващ циркулацията на кръвтта. Освен това, женшен оказва подхранващо
въздействие върху кожата.
ГИНКГО ДВУДОЛНА (Ginkgo Biloba)
За пръв път за лечебното въздействие на листата от Гинкго билоба
(Ginkgo biloba), или Гинкго двулопастно, се споменава в древни рецепти
на традиционната китайска медицина, публикувани 2800 години преди
н.е. Гинкго е реликтово дърво, което беше широко разпространено
на земята преди 100 млн. години, и във връзка с това той понякого
се нарича "живо изкопаемо". Досега в Китай, Япония, Корея Гинкго
се счита за символ на здравина и дълъг живот. Дървета Гинкго растат
дори в епицентра на ядерната експлозия в Хирошима. Гинкго е клонесто
дърво с височина 30-40 м, дебелина до 1 м. Разпространено е Гинкго
двулопастно в Юго-Източна Азия, но расте също и в Южна Европ и на
Черноморското крайбрежие на Кавказ.
Въпреки, че листата на Гинкго се използват в традиционната източна
медицина много векове, съвременните козметични препарати, създадени
въз основа на деталното изучаване на химическия състав и спектра
на активността на екстракти от листата на Гинкго билоба (ЭГБ), бяха
произведени във Франция и Германия едва през 1965-1970 гг. По настоящем
препаратите въз основа на стандартизирания ЕГБ се произвеждат в
повече от 20 страни.
ЕГБ има сложен химически състав, включващ повече от 40 ингредиента,
основни от които са флавоноидни гликозиди (24%), терпенови съединения
(6%), а също така гинкголиди А, В, С, J и билобалиди; именно с тези
съединения свързват специфична фармакологична активност на ЕГБ.
Освен това, ЕГБ съдържа проантоцианидини и органични киселини, които
съдействат за разтворимостта и биодостъпността на ЕГБ.
Влизащите в състава на ЕГБ действащи начала притежават широк спектър
фармакологична активност. Така, едно от тези съединения е активен
ингибитор на тромбоцитактивиращия фактор, който играе важна роля
в механизми за агрегацията на тромбоцити, възпаление, алергия и
шок. ЕГБ оказва съдорегулиращо въздействие върху артерии, капилари
и вени. Тази активност зависи от диаметра на съда, структурата на
съдовата стена и нейния изходен тонус. ЕГБ препятства за спазма
на артериите, разширява вените, намалява проницаемостта на капилари,
като нормализира техния тонус. ЕГБ променя реологичните свойства
на кръвтта: намалява агрегацията на тромбоцити и еритроцити, а също
така тромбообразуването в микроциркулаторен канал.
В експериментите in vivo и in vitro е доказано, че ЕГБ свързва свободни
радикали и, по такъв начин, предупреждава увреждане на фосфолипидната
клетъчна мембрана.
ГИДРОЛИЗИРАН ПШЕНИЧЕН ПРОТЕИН
Смес от низкомолекуларните вещества - продуктите на хидролиза на
пшеничен протеин- в състав на която влизат ненаситени киселини,
витамини и фосфолипид, широко се прилага в производство на козметична
продукция като превъзходен овлажнител. Друга характерна особеност
на това вещество е неговата висока защитна функция и способността
да отстранява бръчки и пигментни петна.
КАМЕЛИЯ КИТАЙСКА (Camelia sinensis)
От традиционно "чайни" страни веднага идват на ум Япония и Китай
с техните считани за високо изкуство чайни церемонии. Ботаници пък
познават чай като род тропически вечнозелени храсталаци от семейство
Theaceae род Camelia, имащ два вида: Thea sinensis (родината му
е в Китай, Виетнам, Япония) и Thea assamica (индийски).
В състава й влизат: липиди, кофеин, ксалин, танин. Благодарение
на тръпчиви свойства Камелия се използва за поддържане мазна кожа.
За сметка на влизащ в състава на Камелия полифенол тя притежава
голямо количество полезни свойства, главно от които е повишаването
на тонуса на кожата. Козметичните средства, имащи в своя състав
Камелия, могат да проявяват бактерицидна и противогъбична активност.
ХВОЩ (Equisetum arvense)
Мочурен хвощ е древно растение. Разумна природа милиони години е
натрупвала в него своите целебни сили. Разпространен хвощ е в северното
полукълбо. Той често расте на добре овлажнени полета и край пътища.
Хвощ съдържа сапонини, алкалоиди, органични киселини, витамин С.
Притежаващ противовъзпалително въздействие, мочурен хвощ е най-богат
природен източник на биодостъпен кремен. Компонентът на «Милениум»
е произведен от мочурен хвощ, който се събира през пролетта и ранното
лято. За получаване на екстракт от мочурен хвощ не се използват
никакви токсични химикати, само вода. Екстрактът от мочурен хвощ
е уникален в своя род - той състои от водоразтворимия органичен
комплекс на кремниев двуокис, свързан с флавоноиди. Човешкият организъм
може да усвои почти цялото количество кремниев двуокис, съдържащ
в "Милениум". Нашата ежедневна потребност от кремниевия двуокис
е доста висока. Недостиг от кремниевия двуокис възниква често поради
съвременната западна храна, включваща брашно, бял ориз и обелени
зеленчуци. Достоинството на екстракта от мочурен хвощ в "Милениум"
е неговата водоразтворимост, която е постигната благодарение на
разработения от френски професор метод за екстракция на водоразтворима
кремнеземефлавоноидна съставяща от хвощ. Тук е важно не количеството
на кремниевия двуокис SiO2, а това, че кремниевият двуокис леко
се абсорбира от организма и му донася полза. Кремниевият двуокис
се отнася към група редки минерали, важни за организма. В човешкия
организъм кремниевия двуокис се съдържа преди всичко в кожните клетки,
косата и ноктите, а също така в еластичните тъкани около големи
кръвоносни съдове и кости. Мочурен хвощ въздейства по следващия
начин: компонентът на "Милениум" храни колагеновите влакна на съединителната
тъкан, подобрява кръвообращението и, следователно, храненето на
кожата, укрепва колагеновите влакна, които играят много важна роля
в придаването на еластичност на кожата.
СЕНТЕЛЛА АЗИАТСКАЯ (Centella asiatica)
http://high.ru/gallery/botany/specimens/centella_asiatica_0.html
Centella asiatica е разпространена в Южна Африка и на Мадагаскар,
съдържа азиатикова и мадекасонова киселини. Препаратът ингибира
биосинтеза на колаген и други компоненти на съединителната тъкан,
стабилизира лизосомалните мембрани. Предварителните резултати позволяват
да се даде положителна терапевтична оценка на тези препарати, особено
по отношение на въздействието им върху съдово-трофичните изменения,
дигиталните язвички и др. Традиционно се използва като средство
за заздравяване на раните. Повече от това, Сентела стимулира кръвообращението,
обмяната на веществата, извеждането на шлаковета, прави кожата гъвкава
и укрепва стените на съдовета.
АЛОЕ БАРБАДЕНСКИ (Aloe barbadensis)
Род алое (Aloe) се отнася към семейство Лилейни
(Liliaceae) и обединява
приблизително 350 видове растения, разпространен е в Южна и тропическа
Африка, на остров Мадагаскар, на Аравийски полуостров, а също така
на остров Сокотра и в Макаронезия. Най-голямото количество видове
алое са разпространени в южната част на Африкански материк - в Капска
област и Трансваал. Тези растения са се приспособили към живота
в областите с много горещ и сух климат. Много видове се срещат по
савани на пясъчни и каменисти места, нерядко всред големи камъни.
Именно алое често определят външния вид на тази местност, като го
правят и малко приказен, и мрачен. Представителите на род алое са
много разнообразни по своя вид. Макар че, преобладават всред тях
многогодишни треви, но има също и древовидни, и храстови форми,
и дори лиани. Листата на по-голямата част от тези растения дори
не приличат на листа. Те са дебели, месести, отдолу издути, а отгоре
вдлъбнати. Един от най-разпространените видове е алое истинско,
или барбадоско (A. barbadensis). Този тревист многогодишник има
много хубави, тесни, зъбисти, почти правостоящи сивозелени листа,
събрани в компактни розетки. Цветоносът има височина 60-90 см. Що
е относно родината на този вид алое съществуват различни мнения.
Едни учени преполагат, че в дивия си вид то е разпространено на
Канарски острови и острови на Зеления нос, другите считат, че областта
на неговото естественно разпространение е Северо-Източна Африка
и Аравийски полуостров. Обаче от старо време алое истинско се отглеждакато
лекарственно растение по цялото Средиземноморие, затова в много
райони то се натурализира. Испанците донесли алое истинско в Нови
Свят, където то също много успешно се прихванало и особенно широко
се разпространило на остров Барбадос. От този остров в края на XVI
в. растението попаднало в ботанически градини на Англия. След това
алое истинско се разпространява и в Индия, и в Южен Китай, и в някои
райони на Юго-Източна Азия. Съществува дори мнение, че алое истинско
се споменава в акадските текстове (2000 години преди н.е.) на древна
Асиро-Вавилония като растение за украсяване на вратите на къщите.
Някои народи от Близкия Изток досега запазват древния обичай - да
окачват алое над входа в къща, тъй като, по местните поверия, това
съдействува за дълъг живот и процъфтяване на жителите на къщата.
На акадски език названието алое истинско звучало като
si-bu-ru.
От това название произлиза арабското
sabr, или saber, което означава
търпение, издръжливост. Със същата дума ("сабур") се нарича изпарения,
сгъстен и затвърдял сок, получен от листата на различни видове алое.
Това вещество, а също така свежият сок от алое, от старо време се
използва и в медицина. Първите сведения за използването на сабура
се срещат вече у Диоскорий (около 78 г. на н.е.). В неговата работа
е изобразено алое истинско с цветни пъпки. Но древните гърци полезните
свойства на това растение, вероятно, са знаели още по-рано. В съчиненията
на прочутия арабски пътешественик Идриси (среда на XII в.) се говори
за това, че остров Сокотра бил завоюван от Александър Македонски
именно поради това, че там е било разпространено алое, от което
получавали целебен сок.
За разнообразие на медицинското използване на сока от алое се съобщава
и в трактатите на класика от медицина лекар и естествоизпитател
Хален (II в. на н.е.). Външно сокът от пресни листа се използва
за лекуване на гнойни рани, изгарения, възпалителни заболявания
на кожата. Във вид на подкожни инжекции по 1 мл екстракта се използва
при различни очни заболявания: конюнктивит, ирит, кератит, потъмнение
на стъкловидното тяло, а също така при бронхиална астма, язвена
болест на стомаха и дванадесетопръстно черво. Емулсията, приготвена
от издържание в продължение на 12 дни в тъмнина при температура
6-8оС сок от листа алое, касторово и евкалиптово масла, се използва
за предупреждаване и лекуване на кожни извреждания, възникващи при
лъчева болест.
Без съмнение, този компонент на гел "Милениум" е един от главните
въздействащи начала на козметичния продукт.
ГИАЛУРОНОВА КИСЕЛИНА
Основният въглевод на кожната тъкан. Благодарение на гиалуронова
киселина се поддържа баланса на влажност, повишава се еластичността,
гъвкавостта на кожата.
Гиалуронова киселина е съществен компонент на съединителната тъкан
и осигурява ефективно натрупване на вода. С възраст съдържанието
на киселината в кожата рязко намалява, затова добавяне на вода отвън
е много полезно за кожата. Препаратите с гиалуронова киселина са
способни да снабдят кожата с "нов импулс на енергия" или дори да
стимулират образуването на нови клетки. Под въздействие на продуктите,
свързани с организация на нашите клеточни мембрани, в гиалуронова
киселина възникват "съединения", които правят гелевата структура
по-здрава и по-малко проницаема. Известно е, че възрастни хора имат
проблеми с извеждането на шлаковета от организма (чрез кожата).
Съдържащ се в организма фермент гиалуронидаз, предназначен за деструкция
на гиалуронова киселина, вероятно, в процеса на остаряването на
организма не се справи с тази роля напълно, и за профилактика на
остаряването също е необзодима помощ на гиалуронидаза. Тази помощ
се получава отвън. Въведената гиалуронова киселина ще "отвлича"
междуклетъчната гиалуронидаза, като увеличава вероятността на «съединенията»
в собственната гиалуронова киселина, това ще доведе до предотвратяване
на преждевременното остаряване на кожата и запазване на водния баланс.
ДИАЗОЛИН КАРБОМИД
Противоалергичен компонент, прави гел "Милениум" хипоалергенен.
ТОКОФЕРОЛАЦЕТАТ (Витамин Е)
Защищава клетките от остаряване и препятства за образуването на
свободни радикали, оказва противоонкологично въздействие, поддържа
стабилността на еритроцити, предотвратява развитие на тромбове.
Тези качества позволяват на витамин Е хармонично да се влее в гамата
ингредиенти на гел "Милениум".
МЕТИЛПАРАБЕН, ПРОПИЛПАРАБЕН
Най-малко токсични от всички известни парабени. Бактериостатични
средства.
|
Гелът
включва растителни екстракти и хидролизат на протеин. Ефективно
защищава и омладява кожата, подобрява микроциркулацията, осигурява
обновяване на кожните клетки. Съвременната козметология е доказала,
че най-добри за използване са гелообразни кремове - гелове. Те притежават
прекрасни хидратиращи свойства и не препятстват за нормално дишане
на кожата и извеждане на продуктите от жизнедейност от организма.
В същото время те добре разтварят витамини и хранителни вещества,
влизащи в състава на кремови композиции, не съдържат емулгатори
и леко се нанасят на кожата. 
2000 - 2001 Центр биоинформационной медицины
МИЛЛЕНИУМ, Одесса, Украина
